Поради необходимостта от производство на оръжия още през 15 век се появяват машини за пробиване на цев с хидравлично задвижване. След като J. Watt получава патента за практичната парна машина през 1769 г., точността на обработка на цилиндъра става ключов въпрос за парната машина. През 1774 г. англичанинът Дж. Уилкинсън изобретява машината за пробиване на цевта на пистолета, която се използва за обработка на цилиндрови блокове за парната машина Watt на следващата година. През 1776 г. той построява по-точна машина за пробиване на цилиндри. Около 1880 г. в Германия започва производството на хоризонтални пробивни машини с предни и задни колони и маси. За да се адаптира към обработката на изключително големи и свръхтежки детайли, през 30-те години на 20-ти век е разработена машина за подово пробиване. С увеличаването на обема на фрезовата работа през 50-те години се появяват подово-пробивни мелници. В началото на 20-ти век, поради развитието на индустрията за производство на часовници и инструменти, имаше нужда от оборудване с малка грешка в разстоянието между отворите и в Швейцария се появиха координатно-пробивни машини. За да се подобри точността на позициониране на сондажните машини, широко се използват оптични четящи глави или устройства с цифров дисплей. Някои пробиващи машини също използват цифрова система за управление за автоматизиране на процесите на позициониране и обработка на координати.